Моята история за "момичето, което бях"
Това е една история за една млада майка, една следродилна депресия, две деца, един прекрасен мъж и една събудила се дивачка. История с щастлив край. Децата са на градина, а аз между задачите намирам време за четене на няколко статии, които съм си заделила за разсейване. Една от тях - "Момичето, което бях". И започвам да си мисля. От една година приятелите ми все по-често казват "Еее, Бибси, ама ти си същата като преди". "Дааааа' провиквам аз. От щастие, защото всички го забелязват. Онази луда, дива, жадна за веселба и приключения Бибси отново е тук. Нямаше я близо шест години. Онази лъчезарната, зеленоока дивачка е жива! Жива и още по-дива от преди. Но преди да се върне, тя измина дълъг път пълен с метаморфози. Родих Алекс на 24 години. С Тони бяхме първата и досега единствена двойка сред приятелския кръг с деца. Постепенно, за година две успях да изгоня всички близки приятели далеч от мен. Изолирах се и намерих утеха в шиенето. То беше моя таен с