петък, 9 декември 2016 г.

Пълен блясък

Към края на годината е време за равносметка. Професионална като начало.
Годината ми беше прекрасна, пълна с много нови емоции, нови модели, нови почитатели и безброй зарадвани хора. Разбира се на фона на радостните имаше и някои, които не останаха доволни. Факт е че не на всеки може да се угоди и не всеки е длъжен да бъде винаги доволен от всичко.
Годината премина и под нападки от колеги. Къде остри, къде по-тактични. За себе си мога да кажа че отдавна съм над тези неща и кой какво точно мисли за мен въобще не ме интересува. Обобщаващо се оказа, че няколко души ме смятам за абсолютна крадла, която е ограбила трудът им и още няколко просто ми казаха че ги дразня. Няма и как да ме харесват всички. Нямам и такива стремежи. Текстилът е моята страст и само той е приоритет в съзнанието ми. Да създавам, да се развивам и да го правя от сърце и душа. И ако може на фона на всичко сиво да намирам щастието в това. Това което е BinaBanBina днес е плод на двете ми ръце. Отгледала съм я с много желание и полагам старание всеки ден.
В бъдеще заявявам публично, че за всяка нападка и обида по мой адрес публично всеки ще отговаря пред закона за нея. И в този ред на мисли е добре да мислим преди да нападаме просто така.
След дълго мислене споделям публично кореспонденцията с една от авторките, която премина всякакви етични граници.
Въобще не смятам за нужно да обяснявам аз каква съм. Работата ми сама говори за себе си. А вие сами преценете кой копира и ако въобще копира от кого.
Оставям изводите всеки сам да си направи.

"Насладете" се на думите на Giggie

18 ЮНИ Г. 16:56
Fiorelina Di
Fiorelina

Още един съвет - смяташ ли, наистина, за редно да обявяваш всичките си новооткрити магазини публично, за да можеш после с ръка на сърцето и съвсем искрено да вярваш, че ТИ ПЪРВА си го открила и видиш ли - ний всички сме "последователи" 😀 съвсем ясно се вижда защо го правиш!
Не следя страницата ти от доста време, но се радвам, че ти следиш изкъсо моята! Ще продължавам да те влудявам с уменията си и да вгорчавам дните ти! 🙂
Не мисли и, че не съм натрупала добри познанства, та да ми споделят подобните ти злобни и "лайняни" изказвания...
Ти си пираня, скрита под маската на дружелюбно жълто патенце! И мачкаш всички, които смяташ за по-слаби!
Толкова злоба не съм виждала от друг автор.
Да не коментирам, че самата ти не веднъж си копирала от мен, но идеи имам достатъчно, не ме притесняваш!
Ако се замислиш - с онази подвързия с котките, ясно ти показах, че съм последния човек, с когото би желала да си в конфликт за авторство! Ключодържатели си ший, хората и от мен достатъчно купуват!
Но внимавай следващият път, когато обвиниш другиго в копиране и "лека промяна" на идеи!!!
Защото не си останала по-назад и като цяло не си от най-коректните!
Ако всички спрат да се плашат от теб, щот се смяташ за адска сила, много бързо ще изчезнеш от "сцената!
От срам!!!
А аз...аз пак ти казвам, замисли се следващият път, когато ми сложиш "сте" в отговор!
Не ме тревожиш, плашиш или всяваш респект...
Наравно си ми с другите, които наричат себе си "автори, дизайнери" или там както се наричат...
Бъди здрава! Лошо не ти мисля.
Но гаранция - би предпочела да съм ти приятел, а не враг!
Мога и всеотдайно да те науча на нещичко или да ти подам ръка в нужда! 🙂

Изпратено от Малечка Палечка
Аууу, ей това обаче ще споделя 🙂 Защо не го написа публично? Ти каква си?

Fiorelina Di
Fiorelina

Аз съм Цвети, приятно ми е
Сподели го, заради самата теб го написах на лично 😉
току-виж хората прозрат какво се случва всъщност...

Изпратено от Малечка Палечка
Ауууу! Приятен ден!

Fiorelina Di
Fiorelina

самата аз напускам работа, за да се отдам изцяло на творчество!
Не злепоставяй за да си все отгоре!
Шия добре и вярвам в себе си! Нямам абсолютно никаква нужда да копирам, вярвам, че и при другите е така!
Просто ти често упрекваш и използваш доверието на хората.
Манипулативно и грозно е!
И за мен драма няма! Аз не искам да те превъзпитавам и уча на коректност


09.12. 21:19
Fiorelina Di
Fiorelina

Здравей, Биби!
Както знаеш, съм Цвети - автора на Giggie.
Не може да убягне и не мога да не ти споделя, че заставам с името си зад всяка една от идеите, които те вдъхновяват вече 2-ра година!
Последните подвързии са чудесни и те поздравявам за труда, но кройките на подвързиите, по-специално тези с еленчетата и копчето отзад - това са все мои идеи, които по един или друг начин си взаимствала! Държа авторски права над всичко, което пускам в своята страница!
Съветвам те да го споменеш и да сведеш до минимум посещенията си при мен, за да не се "объркваш" и да твориш свои собствени неща!

Binabanbina
Хаха, моля те 🙂 Хубава вечер! Знаеш къде можеш да потърсиш правата си, Джижи!
Изпратено от Малечка Палечка

Fiorelina Di
Fiorelina

Да, Giggie е регистрирана търговска марка, с вписани в регистър полезни модели
Което включова всяка кройка, всяка идея
Предавам случая на адвоката си! Хубава вечер и на теб!

Binabanbina
Сладур, запозната съм с детайлите 😉 Можеш да си потръсиш правата ти казах където трябва. Знаеш как става 🙂
Хубава вечер и аз те моля - не ме тормози повече.
Утре ще отделя специално време на теб 🙂 А скоро и ти ще бъдеш предадена на моята - за психически тормоз като начало.
Опасна работа си. Не спиш ти!




петък, 7 октомври 2016 г.

По пътя на мечтите с Мария

Днес е слънчев ден, защото Мария има рожден ден. Коя е Мария и защо искам да ви разкажа за нея ще разберете, ако продължите да четете. Съдба е да знаете! Научих за нейния празник докато ви пиша, точно миг преди да започна. Търсех време за тази публикация от месец и ей на днес седнах. Няма нищо случайно в този живот. Знаци, енергии, връзки!
С Мария ме срещна страницата и това, което създавам. Мария е от Варна и макар никога да не съм виждала, да не я познавам е човек, който ме вдъхнови. Тя е смела! Майка! Тя нарушива собствената си хармония за да направи детето си щастливо, за да се опита да сбъдне мечтите си. Преди време ми беше писала за да ме попита нещо свързано с шиенето, платовете ли....признавам не помня. Научих повече за Мария и това което прави в групата, която създадох за взаимопомощ на начинаещи в шиенето. Там Мария показа това, което е създала за детето си. Усмихнах се, казах си „евала, Мария“ и не след дълго я помолих да ми разкаже малко повече за себе си.

„Здравейте, казвам се Мария и благодаря за протегнатата ръка на Малечка Палечка, Бина Банбина или просто феята на чудесата 

Аз съм на 39 години, завършила съм математическа гимназия, после следвах Физика, завърших семсетриално педагогика – математика и информатика, а на по – късен етап с две деца завърших и счетоводство и контрол. Колко много хартия е минала през ръцете ми...и минава..Сега съм оставила на страна профеисията на счетоводител и съм протегнала ръка към една врата, дано да успея да я отворя и да извървя смело пътя, който се крие зад нея.

Имам две прекрасни деца. Момче и момиче. С момчето е лесно, човек на точните науки, точно като мен и баша му. Но виж дъшерята, тя е голяма изненада. Тя се оказа човек на изкуството. Територия, непозната за нас. Тя се насочи към балета. Хубаво, но хората казват, че апетита идва с яденето. Танцува си детето, нооо иска да става добро, иска да е най- доброто. Разни педагози, казват че има потенциал. А аз не вярвам и все го водя някъде, където да му е трудно, където да види че балета не е една красива рокличка..а зад него стои много пот, много болка и травми. Да, ноооо не се отказва, яде балет и апетита и за това да е добра, става все по – голям.
Започна да учи първото соло....учи го дълго, а аз не вярвах че ше ги научи. Много сложно, много трудно и за някак по- балерини, не е за моето дете някак. Но тя научи танца..И можеше да се покаже пред публика, да ама по трико не може, трябва костюм.... И се започна моята лудост, тиха лудост, не заема много място, но пък виж цапа  Къщата се пълни с конци и парчета плат с брокат и камъчета...Започнах да шия роклите на дъшеря си.

Няма да ви лъжа че е лесно! Но започнах да ги шия, защото реших, че това е прекалено голям разход за нашето семейство. За първата рокля отидох в едно препоръчано ателие. Покзах модела, казах рамерите на детето. Шивачката каза – толкова плат, за това и това. Цената ще е около 70 лв.
Излязохме навън с мъжа ми и направих проста сметка – плат около 70 лв, шев – поне 80 (когато ти кажат около 70, очкавай винаги цена нагоре) Мъж ми ме погледна и каза: „Ттова е само началото. И това е една проста туника, дори не е балетна рокля. Виж, в Лидъл има шевна машина на промоция, отивам, купувам я и се пробваш да шиеш. Имаш месец време да решиш, можеш ли да шиеш или не.” Истиата е че много време исках да си купя машина, но все не беше подходящ момента. Е изведнъж момента стана подходящ. Машината беше у дома, плата съшо...И сега какво, аз не знаех от къде да я подхвана. Познавам две прекрасни мами – едната в Иаталия, другата тук, които ми дадаоха начален старт, показаха, обясниха....но не ми беше достатъчно. Започнах да ровя и да чета в Интернет. И който търси намира! Намерих точната кройка, която търсех. Купих си я! От Австралия. Така попаднах и в група на жени от Австралия и Великобритания, за които шиенето на балетни костюми е бизнес. Там научих много ценни съвети! Научих че за костюм, с който ще се танцува, не се пазари плат от магазина, защото тежи. Хубаво е да използваш специализирана материя. Първо е лека, после има нужната твърдост и ти придава нужния облик на костюма.
И така започнах! Първо пробно трико. Видях къде са нужни корекции, отбелязах и започнах с роклята! Да ама аз шия вечер, няма на кого да пробвам, защото детето спи. Мъжа ми се появи с блестяща идея и ми направи манекен с размерите на детето. И този манекен не мърда, не се страхува да го боцкат с топлийки...
Скроих си трикото, заших го. Не се получи от първия път. Плата ми се преплъзваше, не си пасваха нужните ръбове. Беше нужно да придобия усет колко да обтягам сама трикото, защото машината е простичка и тя не разтяга еластичната материя. Най сетне бях успяла, имах трико. Следваше тюла. Около 50 м тюл минава през ръцете ти няколко пъти. Да го скроиш,да нарешеж, да плисираш, да зашиеш. И воала колко си доволен, роклята е готова и ти харесва и ти си я направил! Следва украсата. Ха ха и там е емоция. Да избереш правилните елементи, да ги разположиш красиво, да избереш правилните камъчета, да ги залепиш едно по едно, с търпение и желание. И така след не ясно колко часа се появява една рокля. И няма нищо по-хубаво да видиш че от купчина парцали си получил рокля 
За сега имам само две балетни рокли, една рокличка за руски танц и една за модерен танц. Само толкова. Надявам се да има още. Силно се надявам...
Затова хора, не е важно каква машина имате! Важо е да вярвате, важно е да опитвате! Да, когато шиенето вечети носи хляба, е хубаво да имаш повече удобства. Защото това пести време, пести нерви....А времето е нужно, за да търсиш няй – добрия плат, да намериш нова кройка, да рпочетеш информация, да отидеш дори на семинар!
А да вратата...вратата е за друг град, за друга държава...Понеже най- сетне повярвах на дъщеря си, че може и иска да танцува ще я подкрепя в мечтата и! Тя е едно от шестте деца приети е едно училище в Германия. Аз ще замина с нея, за да и помогна да постигне мечата си! Ще оставя със свито сърце батко и и татко и тук...И ще се надявам и ще се моля да се съберем отново заедно в една къща, за да живеем като нармално сплотено семейство!
Ще опитам да шия, ще са надявам някой да купува..за да мога да помогна на една малка балерина, да постигне мечтата си. И дори да се откаже по пътя, ще знам че е опитала и ще знам че аз съм направила нужното, тя да е опитала!
Дълго, емоционално стана..Но последните дни са ми пълни е много емоции! Срещам прекрасни хора и някак се връща у мен вярата че има добри хора, има красота и не всичко е обречено!“

Това е Мария и нейната история. Благодаря и от сърце че я сподели с нас, че разказа и донесе вдъхновение. На Катя, Мария и мъжката половина от семейството желая щастие от сърце.


понеделник, 8 август 2016 г.

Велико Търново. Продължението.

Едно споделено преживяване и едно вълнуващо приключение за което ми се иска да ви разкажа малко повече. На шести август се проведе първият организиран кръжок (ще използвам българския еквивалент на workshop), който имах удоволствието да водя. Събрахме се шест души и със стопанката, та общо седем момичета. Малка, компактна и ентусиазирана група.
От както се помня имам някаква странна потребност да давам от себе си. Да давам в най-различни аспекти, но най-вече да провокирам хората да се замислят над живота. Аз разбира се не съм някоя светица, но съвсем откровено ви пиша че от мъничка живея с една особена и понякога плашеща ме мисъл – знам че съм тук на този свят с мисия да променям. Никога не съм знаела как точно би се случило това. Факт е обаче, че минавам като ураган понякога през живота на някой човек оставяйки следи, които ако някой не успее да разгадае веднага, то след време осъзнава ползата в живота си от моята поява. Аз съм от онези хора, които ако надушат лицемерие, фалш, омраза или пък злоба бягат и не се връщат повече. Затова и често се случва някои познанства просто да бъдат преустановени.
През последните години нещата някак постепенно се завъртат и намирам все повече възможности да се чувствам истински полезна на някого. А това ме мотивира, вдъхновява и среща с нови и различни хора. Отплеснах се. Та именно тази споделена мисъл и честите подкани на много от вас, почитателите на БинаБанБина, ме накараха да се замисля и престраша. Точно в период на тези мисли дойде и поканата от Роси и Петър от МАКАК КОНАК. Да си призная нямаше шанс да откажа. Прекрасно място, малка група или просто чудесна възможност да опитам. И така, ето на случи се чудото. Резултатът - емоционален заряд, който не може да бъде описан с думи. Ех, това пламъче на щастието, което се случва да видя в такива моменти е просто безценно. Момичетата, които се включиха определено си тръгнаха щастливи и с едни сияещи очи. А моето сърце беше пълно и емоцията споделена. Дари, Теди, Йони, Вероника, Ина, Роси.....благодаря ви!
Освен прекрасния съботен ден и новите познанства бях заедно с Алекс и Тони. Споделихме тази емоция заедно. И тъй като няма случайни неща ни се случи още нещо и то прекрасно. Преди шест години може би бях участвала в един workshop в град Лил, Франция посветен на рециклирането. По това време учех урбанизъм в УАСГ. Та точно там се запознах и с Оливие. Един прекрасен човек, който успя да направи престоя ми там различен и приятен. За който моя смешен английски не беше проблем, ами напротив повод да ми помогне да се адаптирам по-лесно. Всъщност ние с него така се случи че бяхме от една група. След като се прибрах тук в България получих признавам си най-най-сантименталния подарък, който някога съм получавала (и тук без да ми се сърдят близките). Оливие ми беше направил портрет с водни бои на едно малко листче с формат на картичка. Мили хора, не знам, но този човек така ме трогна, че в сърцето ми той има почетно местенце. И така след това той дойде с още няколко франсета тук по програма на Еразъм. Виждахме се тук там съвсем приятелски и ей нааааа след почти шест години той решил да додйе в България с неговата приятелка, да ми пише че иска да се видим и точно пък на пети и шести август да се окаже във Велико Търново. Е ако това не е зашеметяващо неслучайно, то здраве му кажи. Ами и това ми се случи там! Една от моите торбалеtta нямаше как да не бъде подарена и да пътува с тях по света и у нас.

Престоят ни в Макак-а беше приятен. Две от момичетата бяха отседнали семейно и успяхме да се видим допълнително с тях. А за разкош там беше и Пламена – мъниче, буболече на почти шест месеца, което освен с нежност сияеше и със усмивките си.
И защото така явно е трябвало да бъде, то пътуването ни беше истински споделено. На отиване се оказа, че приятели търсеха превоз до града и се оказахме в приятна компания - Стефчо и Вики ни бяха спътници. А пък на връщане си качихме един стопаджия Юли и отново споделихме това пътуване.
Когато е хубаво е много хубаво! Благодарна съм че ми се случи това и то събрано в по-малко от три дни. До нови срещи, добри хора!