Старите ми нови мисли.

Петък е и днес няма нито да се напия, нито да късам салфетки. Днес е един от онези прекрасни дни на които истински се наслаждавам, а е едва обед.

Днес ми се пише.

Пише ми се с препатка към онези времена, в които преправяхме дрехи, взимахме на заем някоя друга новост от приятел, ровехме с кеф във вторите употреби, купувахме стари дънки за по лев от втората употреба срещу Митницата (в София) и си правехме поли и други чудесии. Израснах в семейство, в което финансите никога не са били в изобилие, но пък с майка истински творец. Винаги правеше от нищо нещо и ми показа, че на тоя свят няма начин да няма начин. В тези ми ти времена около мен, когато някой се сдобиеше с нови маркови кецове например ги пазеше като диамант. Майко мила, каква радост беше само да ги гледам. Все едно картина на Микеланджело съм виждала тогава на живо (сравнявам просто защото така ахках когато видях негови картини).



Днес, демек сега ние се научихме да не оценяваме, да хвърляме повече, да не се радваме истински, да носим повече без грам реална нужда от всичко това. А най-тъжното в тази картинка е че учим и децата си така да живеят. Скоро една приятелка ми каза, че не се боядисвам в студио за красота, защото съм нямала достатъчно финанси. Истината в моите очи не е тази в нейните. За мен това е загуба на време, който както иска да го разбира. Нямам потребност за тези чудеса на света. И не съм старомодна, никак даже. Тъжно ми е когато видя някое прилично изглеждащо момиче, което се е направило на кукер само защото не са я научили да харесва себе си такава каквато е. Тъжно ми е, когато видя някой приятел да дава луди пари за дронове и други хобита, само защото му липсва нещо в живота, което пълни със скъпите си джаджи. А за децата отрупани със всевъзможни скъпи чудесии въобще няма и да почвам. Там наистина положението е повече от тъжно.

Няма нищо лошо във скъпите придобивки, стига наистина да се ползват и да има реална причина за тяхното притежание. Живея в един дом със страстен почитател на екстремните спортове. Ей този, човек ползва всичко което е купил постоянно. Всеки даден лев за екипировка си е струвал, защото той наистина гори в това, което прави в свободното си време.

От няколко дни във виртуалното пространство се върти чудесна новина – озоновата дупка е започнала да се затваря. Можем да се досетим защо генерално. Това е невероятно и мотивиращо.

Би било истинско чудо ако се научим да потребяваме по-малко, да се харесваме повече точно такива каквито сме отвън, да се радваме на това, което вече имаме и да живеем в хармония със изборите си. Това има смисъл! Заслужава си да опитаме.

Имайте чуден слънчев петък!

Ваша Биби

P.S. Във времето в което отъствам ще може „скъсате“ от носене/ползване всичко, което имате от мен <3. Поздрав с моите стари нови любими маратонки, които ми се скъсаха отгоре и се наложи да измисля как да удължа живота им.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Приказка за щастието. Моята приказка за него. Вече девет години.

Да работиш по-малко, но по-ефективно. Възможно ли е?