Да работиш по-малко, но по-ефективно. Възможно ли е?


При мен напоследък се получава доста добре.

Всеки ден обаче се намира поне по един човек, който да ми каже „Ееее, ти си си супер“, „Кой е като тебе....“, „То и аз искам така, ама знаеш ли колко работа имам...“. През ден, два някой ме пита „Как се справяш?“, „Дай насоки как да планирам и аз така времето си...“, „Ееее, ти си машина затова...“.

На всички, които имат тези мисли бих пожелала да намерят това в което са най-добри и да не гледат кой какво прави, да се фокусират върху себе си, собствените си възможности и успехите които мога да постигнат чрез промяна. При мен така се е стекъл животът до някъде, че на 18 започнах да правя нещо, което до ден днешен развивам със стъпки на охлюв. Зад този привиден „успех“ се крият години труд, учение, упорство и несломим дух. Да работиш за себе си в малък мащаб и да имаш малки деца в момента на развитие често е истинско предизвикателство. Предизвикателство всеки ден и всеки час. Приемете моята личност по скоро като вдъхновение и порив че всичко това е възможно и всеки може да опита да намери своя собствен баланс.

Вече втора година се уча как да работя по-малко, по-ефективно и без това да се отразява на качеството и обема на работа. Истината е, че ситуацията в която се оказах наложи сериозни промени в организацията и начина по който ми се случват дните. Обожавам това, което правя и за мен беше важно да продължа да го правя въпреки новото положение в което се оказах като жена, майка и съпруга.

По това време изнесох ателието си от вкъщи, синът ми беше първокласник (който не посещава занималня), поех всички домакински задължения рязко (разбира се може малко да преувеличавам ако питате моя мъж, но аз така мисля), останах едни 40 дни сама с двете деца и по едно време се загубих в цялата организация и планиране на тези процеси.

Който ме познава, знае че аз обичам да съм на ниво във всички сфери на изява. Вкъщи искам да хапвам сготвено и вкусно, предпочитам да ми е подредено и чисто, в ателието ми да е приветливо и уютно без „артистичен“ хаос, да съм адекватен родител, да имам свой собствен личен живот всяка седмица, да пътува и още разни дребни неща.

И макар и да съм леко импулсивна личност започнах да виждам като проекция как всичко това може да се случи. И така започнах да подреждам пъзела, парче по парче.

Всичко започна с проби и грешки.

Най-трудното ми беше да напасна програмата си спрямо тази на Алекс и да обяснявам на всички почитатели на марката, защо работя така, защо нямам приемни дни, защо не съм в ателието вечер, и защо за бога не съм там в събота или поне неделя.

Като начало структурирах именно програмата на Алекс по дни и часове. След което видях кога аз мога да работя въобще. Така се оформи и времето в което мога да съм в ателието. Работя само и единствено в там – вкъщи нямам машини и пособия за работа. Това допълнително напрегна ситуацията. Имах работа, а нямах достатъчно време да я изпълня. Като личност съм доста организирана и това сериозно ми помогна да преценя обема и вида на поръчки и въобще на работа, който бих могла да поема.

Уча се всеки ден да живея в баланс със себе си и да слушам вътрешния си глас. Точно затова не съм изморена да отговарям на нито един въпрос. Правя го с желание и нагласа, че думите ми ще бъдат разбрани. Не съм изморена и да отказвам. Търся думи всеки ден, когато отказвам поръчка. И благодаря, защото разбирате.

Преди четири години работех тройно повече от сега, печелех двойно повече, боледувах често и дълго, бях по-изнервен родител, не спортувах и пътувах доста по-малко.

Днес, работя в ателието средно по четири часа от понеделник до четвъртък, по-спокоен и грижовен родител съм, прекарвам пълноценно времето си с хората, спортувам поне по три пъти седмично, готвя нещо вкусно минимум три пъти седмично и пътувам много повече от преди.

Вярвам че баланса за всеки е различен и че през различните етапи имаме нужда от различни случки в живота. Понякога искаме повече да работим, друг път повече да пътуваме, повече приятели или по-малко и т.н. Вече знам, че това което пиша днес няма да е същото след една, две, три и повече години. Всеки ден се случва нещо, което променя мислите и фокуса. Нужна е мобилност, адаптация всеки ден. Когато си щастлив и сигурен в изборите си, то промените се случват по-леко и по-плавно.

Благодаря ви, че стигнахте до този край.

Вярвам че думите имат смисъл, дори да стигнат истински само до един от вас.

Миналата седмица попаднах на една статия по темата, която ми даде тласък да облека мислите в думи и да ги споделя. Без да съм се информирала вътрешния глас е подсказал какво да правя.

Споделям я и с вас: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6927837

Коментари

Популярни публикации от този блог

Старите ми нови мисли.

Приказка за щастието. Моята приказка за него. Вече девет години.