Лято. Зелено лято. Споделено лято.

Лято в което предизвиках себе си толкова много пъти.


Глътка въздух. Дълбока. Повече пъти. Със семейството, с приятели, самостоятелно.
Слушам „Македонско девойче“ и си спомням с усмивка за изминалите летни дни, за зареждащите гледки до които стигнах, за красива България, за семейството, приятелите, ателието и усмивките които ми донесе времето.
В началото на лятото преживях малко стрес в личен план. Случи ми се една лека операция, която си взе своето. Непланирана реално, ситуация която се опита да прекатурне каручката ми. Поспрях се, приех я и се случи.
Една дълго планирана любовна почивка също ни подмина. Поредната ситуация, която ми показа че плановете са абсолютен каприз от моя страна. Простичко - когато нещо не трябва да се случва, то просто не се случва.

Споделих чудни дни с децата във търновския край. Пътувах с приятелка и нейните деца до селото, в което тя е прекарвала дните си като дете. И двете мисля излязохме приятно извън зоната си на комфорт. Децата определено останаха доволни. За нас двете смятам беше безценно да обменим малко житейски опит. Другото лято можем да повторим. Разбира се, ако Марина реши да сподели някакви дни с мен и децата там.
По пътя се отбих при любима приятелка във Велико Търново. Букавално и се натресох. Дори и майки ми поканих. Получи ни се много добре - истинско забавление. Йони е добър, спокоен и много мил човек, който имам щастието да познавам. Тя е от тези хора в живота ми, които сякаш познавам от години. Чувствам се като у дома, когато съм при нея.
И с двете момичета ме срещна Binabanbina. Поредното доказателство, че това което правя носи толкова много щастие и хора, които едва ли бих срещнала при други обстоятелства.



Докато бях там открих и моето местенце – ателието. Отворих лаптопа за да си платя осигуровките, чийто краен срок наближаваше и небрежно (както правя от декември) разгледах обявите за наем на магазини в квартала. И без да подозирам се срещнахме виртуално. Обявата качена предния ден и аз късметлийка да съм седмата видяла я. Познах го мястото от първи път и позвъних още на следващия ден. На минути от вкъщи, на секунди разстояние от училището на Алекс – демек моето място. Върнах се и след два дни вече имах подписан договор в ръце. Седмица с бумащини в общината, напред назад и вече се бях нанесла. Тази случа ми позволи да се заявя тук и сега. Имах вътрешна потребност да го направя и съм щастлива че не беше никак планирано събитие от моя страна. Дойде някак в правилния момент.
Сега като ви разказвам, да не вземете да си помислите че аз три месеца само обикалям из България. Всъщност съвсем не е така. Съчетавах умело работата с почивка. Почти месец се наслаждавах на новото място, усещах го и посрещнах някои от вас там.


Поработих и тръгнах пак. Бродих из Рила с колело и любими приятели. Излязох поне 200 пъти извън зоната си на комфорт по време на това приключение. Но толкова много се смях отново, че всяка секунда от това пътуване си струваше.

Успях приготвя доста торти, че и да похапна от тях за два месеца. Празнувахме има няма десетина рожденни дни. И до един на близки и любими хора. Валя ме порой, джапах в локви безгрижна като дете, пих бира колкото си исках, смях се колкото успях и въобще споделях всеки миг. Тествах дали мога да живея точно тук и точно сега.

Стигнах и до Мусала. Тук добавихме и Алекс в групата. Ако не беше решил да повръща на връщане от върха щях да се насладя на няколко гледки, които си бях фиксирала за оглед. Но пък благодарение на него се запознахме с чудната стопанка на заслона Ледено езеро. Въпреки случката, човекът поспа на гърба на баща си (който си е истински герой) и на финала беше кукуряк. Успяхме да се насладим на тиха природа без много туристи на свечеряване, да хапнем вода с боб за украса, да посрещнем още един рожден ден там и да се посмеем или поне аз.


И до морето стигнахме. Беше интересно преживяване. За първи път бяхме в Китен. Не питайте как се озовахме там, но все пак се озовахме точно там. Случихме чудно време, а водата беше абсолютен бонбон. Беше топла, морето спокойно и признавам особено чисто въпреки рояците хора в него. Децата се забавляваха на ниво. Искаха от всичко и по много. В курорт на морето с по-ниски цени на продуктите на плажа и в магазините май никога не съм била аз. Та всеки получаваше от всичко и по много, хаха. Аз си купих пояс поничка в розово и не мръднах от него почти през цялото време като един истински тюлен, хаха. Запознахме се с един приключенец - капитан, решил да си купи кораб за разходки и да се гмуре в дълбокото. Човек, който едва ли ще видим друг път в Китен. Но пък може би ще срещнем нейде в Гърция. Корабът му е един от най-хубавите, които съм виждала. Направил с мерак и реставриран с още по-голям.

Морското ни приключение беше кратко, но трябваше да даде път на още едно планинско. Стигнахме до Банско. Потопих се в Рая. Макар и да не харесвам никак този град през зимата. И там всичко ни се случваше без план. Ама толкова зареждащо, че не бих могла да го опиша. Матеа подкара колелото с педалите, докато ние с мама се попикавахме от смях пиейки бири на един тротоар. С мама прпинципно е много весело. Но раздялата през годините ни беше отдалечила достатъчно. Това лято положихме основи на едно осъзнато ново приятелство помежду ни. Истинско!

Между пътуванията успяхме да обиколим тук там някой бар без деца, да послушаме готина музика на някой друг концерт и да споделим едно комедиино шоу в Бургас с децата. Бате Ники си има верни почитатели в лицето на Алекс и Матеа. Визирам Ники Станоев, дето освен всичко ни е и съсед.

И добре че парите ни свършиха, защото щяха да ме линчуват. Ей хора, обичам да пътувам. Обожавам. Дай ми 20 лева и дим да ме няма. Веднага правя план докъде биха ми стигнали. Добре че имам деца, защото сигурно щях да стигна далеч без да имам пари да се върна.
Това лято успях да го споделя с близките си, да изпия не знам колко бири, да пропия ракия, да врътна педалите на колелото най-накрая по-сериозно и да подишам. Едно приключение от край до край. И се смях така, както не вярвах че ще мога отново.
Лятото може да е прекрасно с деца или без деца, с пари или без пари, с приятели или без, със семейство или без, по света или у нас, на планина или пък на море. Това важи със пълна сила и за всички останали сезони. Затова аз уважавам всеки подобаващо. Съчетавам работа с пътуване и се старая да живея както дойде и когато дойде. Гмуркам се, без да изпускам. Защото вярвам че всеки момент е нужно да бъде усетен, изживян и споделен под някаква форма.

Изчезвам за кратко за да се върна отново и да изпратя края на лятото с мама Нени. Приятелка с която ни предстои да изживеем още много приятни моменти заедно.

Аз след това с радост и песен ще посрещна есента. Есен пълна с танци и тренировки. Нямам търпение да сваля последните пет кила за да се превърна в онзи „грациозен“ лебед, който бях преди да родя (хахаха). И естествено да попътувам ако, където, както и с когото ми се случи.

С благодарност,
Биби

Днес дядо има рожден ден! Да ние жив и здрав <3




Коментари

Популярни публикации от този блог

Моята история за "момичето, което бях"

Винаги в сърцето. За платнените чанти с любов.