Първа, ама на село.

Стремежът да сме първи във всичко някак води голяма част от нас. Понякога желанието се появява внезапно, друг път ни превзема изцяло. А какво значи всъщност да сме първи? Някой би ли ми го обяснил?!

В средата на занаятчиите или както сме се нарекли дизайнери, тази тема е болезнена и често закачките от невинни шеги се превръщат в реални битки от които никой не излиза като победител. Т.е. в този ред на мисли има ли значение според вас кой точно е първи? И всъщност за кого е първи? И в какво?

Ако напиша, че аз съм изключение от тези мои мисли, то би било истинска лъжа. И аз като всички не правя никакво изключение. Първа съм, ама на село. Туй то!

Първа мога да си завържа връзките на обувките, първа мога да си среша косата сутрин, първа мога да се навечерям......, ама на кого му пука? Значи ли че другите трябва да не си връзват обувките, да не се сресват или да прекратят вечерята защото аз съм била първа? Глупаво е да си мислим, че когато покажем нещо първи, то има някакво значение и значи че никой друг на тоя свят не е направил и той първи точно това по същото време в което и ние. Занаятчии/дизайнери, създавайте и бъдете сигурни, че ако вашата творба е гениална няма как да бъде повторена по вашия начин. Защото вие имате почерк, стил и вашите почитатели най-вероятно ви харесват точно заради вас самите.

По пътя разбрах нещо истински важно за себе си – аз съм уникална, точно толкова колкото всеки един от вас. Уникална по свое му.

Разбрах още, че искам да стигна до финала (където и да е той). Искам да стигна уверена, щастлива и с мисъл. Искам да изживея всеки момент по възможност - споделено. Искам да се насладя истински на това, което създавам.

Днес, с тези мисли живея по-приятно, спокойно, уютно, споделено и щастливо.
Защото няма никакво значение дали съм първа!


С благодарност,
Биби

Коментари

Популярни публикации от този блог

Старите ми нови мисли.

Приказка за щастието. Моята приказка за него. Вече девет години.

Да работиш по-малко, но по-ефективно. Възможно ли е?