Публикации

Показват се публикации от Септември, 2018

Лято. Зелено лято. Споделено лято.

Изображение
Лято в което предизвиках себе си толкова много пъти. Глътка въздух. Дълбока. Повече пъти. Със семейството, с приятели, самостоятелно. Слушам „Македонско девойче“ и си спомням с усмивка за изминалите летни дни, за зареждащите гледки до които стигнах, за красива България, за семейството, приятелите, ателието и усмивките които ми донесе времето. В началото на лятото преживях малко стрес в личен план. Случи ми се една лека операция, която си взе своето. Непланирана реално, ситуация която се опита да прекатурне каручката ми. Поспрях се, приех я и се случи. Една дълго планирана любовна почивка също ни подмина. Поредната ситуация, която ми показа че плановете са абсолютен каприз от моя страна. Простичко - когато нещо не трябва да се случва, то просто не се случва. Споделих чудни дни с децата във търновския край. Пътувах с приятелка и нейните деца до селото, в което тя е прекарвала дните си като дете. И двете мисля излязохме приятно извън зоната си на комфорт. Децата определено остан

Първа, ама на село.

Изображение
Стремежът да сме първи във всичко някак води голяма част от нас. Понякога желанието се появява внезапно, друг път ни превзема изцяло. А какво значи всъщност да сме първи? Някой би ли ми го обяснил?! В средата на занаятчиите или както сме се нарекли дизайнери, тази тема е болезнена и често закачките от невинни шеги се превръщат в реални битки от които никой не излиза като победител. Т.е. в този ред на мисли има ли значение според вас кой точно е първи? И всъщност за кого е първи? И в какво? Ако напиша, че аз съм изключение от тези мои мисли, то би било истинска лъжа. И аз като всички не правя никакво изключение. Първа съм, ама на село. Туй то! Първа мога да си завържа връзките на обувките, първа мога да си среша косата сутрин, първа мога да се навечерям......, ама на кого му пука? Значи ли че другите трябва да не си връзват обувките, да не се сресват или да прекратят вечерята защото аз съм била първа? Глупаво е да си мислим, че когато покажем нещо първи, то има някакво значение и