Лято. Зелено лято. Споделено лято.
Лято в което предизвиках себе си толкова много пъти. Глътка въздух. Дълбока. Повече пъти. Със семейството, с приятели, самостоятелно. Слушам „Македонско девойче“ и си спомням с усмивка за изминалите летни дни, за зареждащите гледки до които стигнах, за красива България, за семейството, приятелите, ателието и усмивките които ми донесе времето. В началото на лятото преживях малко стрес в личен план. Случи ми се една лека операция, която си взе своето. Непланирана реално, ситуация която се опита да прекатурне каручката ми. Поспрях се, приех я и се случи. Една дълго планирана любовна почивка също ни подмина. Поредната ситуация, която ми показа че плановете са абсолютен каприз от моя страна. Простичко - когато нещо не трябва да се случва, то просто не се случва. Споделих чудни дни с децата във търновския край. Пътувах с приятелка и нейните деца до селото, в което тя е прекарвала дните си като дете. И двете мисля излязохме приятно извън зоната си на комфорт. Децата определено остан