Facebook не е моят дом.


Приятели завинаги!

Започнат преди две години и публикувани днес, един текст еднакво актуален и тогава и сега.
Някъде преди четири години, ей така емоционално и необмислено реших че не е нужно да имам личен профил. Някак тази цялата Фб машина не ми понасяше. Ако работата не изискваше от мен да прекарвам известно време там, едва ли щях да имам постоянно място в тази платформа някога. Та, точно по това време деактивирах личния профил и направих таен. Година и половина с профил без приятели, без споделяния, без лични съобщения. С една дума - идеално!
Всичко беше чудесно, докато емоционалната риба в мен нещо взе че се обърка и отново активира своя профил.
И така времето минаваше, а аз волно или не ставах свидетел на разни хорски случки. Съответно и хората на моите. Някак тази машина успяваше винаги да ме въвлече и провокира да споделям, коментирам и въобще да бъда част от нея. Оказа се че прекрарвам твърде много време във виртуални комуникации вместо в такива очи в очи. Приятелите бяха повече там, отколкото около мен. Пишех с разни хора с часове, а след като ги видех на живо се случваше разочарование. Всеки имаше някакви очаквания, които този лъжлив свят създаваше и никой от нас не оправдаваше.
В някакъв момент профилът ми леко се задръсти. Уж личен, пък толкова много непознати имах в него. Сякаш изпиваше част от енергията ми. Бях негова заложница. Допуснала бях много лоши хора (наред с добрите) близко до себе си, без да подозирам за това.
В личен план смятам че основно ме ограби, в професионален определено ми даде повече отколкото ми взе. Това е моята равносметка след осем годишно препускане из това виртуално пространство.
През декември 2017та, след опит да бъде разбит (хакнат или както се казва) личния ми профил от „доброжелател“, бързо на две на три взех решение – да изтрия всички хора от приятелския лист.
Днес има една щастлива и спокойно обитаваща това пространство жена в мое лице. Жена, която предпочита да общува директно с приятели и близки и да споделя моменти с тях на живо.
Моят дом не е там. Там живее Binabanbina. Заедно с мен ще почива все по-често. Обещала съм и повече забаваление през почивните дни и пълен покой от работа. Вие и пишете, винаги когато имате нужда от нещо. Има си работно време и ще ви отговори!
С благодарност,
Биби

П.С. Защото вярвам, че това което има да ми се случва няма да ме пропусне никога където и да съм.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Моята история за "момичето, което бях"

Винаги в сърцето. За платнените чанти с любов.

Велико Търново. Продължението.